Дюнер Мимас (На Попа)

Няма как да си говорим за дюнери в София и да не споменем една жива легенда – дюнер Мимас !!!
Този дюнер през годините е задоволил нощния глад на стотици хиляди, даже сигурно милиони, подпийнали люде. И не само. Мимас беше синоним на дюнер, или пък обратното, не помня вече.
Е, в градския фолклор има една-две не особено приятни истории, в които се споменава името му, но явно, гладът както винаги надделява над всичко останало!
Каквото и да се каже за Мимас, ще е малко.

Точното местоположение и допълнителна информация може да видите в страницата на дюнера.

В тази студена януарска съботна вечер, реших да се докосна отново до тази легенда. Пристигнах и за моя изненада липсваше обичайната опашка. Въпреки това непоколебимо пристъпих. Поръчах най-големия дюнер в менюто, който се подвизава под името “Голям”. Платих чинно, своите 5 лева и зачаках.
След кратко изчакване, получих своя Дюнер кебап. Още при поемането му, се прокрадна нотка на разочарование. Големият дюнер, не беше пораснал. Липсваха му няколко сантиметра. Казах си “Какво толкова? Поне ще е вкусен!”

Дюнерът

Отхапах си. В началото беше почти само питка. Отхапах още веднъж и още веднъж, със всяка следваща хапка, нотката на разочарование се превръщаше в симфония.
Най-силно се усещаше вкусът на киселата краставичка (или май бяха 2 резена). Сосът не се усещаше, доматите бяха съвсем малко, картофките съвсем много, а месото първоначално реших, че го няма. Всичко това плуваше в някаква мазнина. А подредбата на дюнера ме изуми. Отгоре бяха картофките, а вече към края намерих и месото. Все едно умишлено го бяха направили и наблюдавайки ме отстрани се смееха. За капак – хартията около финалната част на дюнера беше подгизнала от мазнина и се беше залепила за хлебчето, като го правеше неядливо.

Финални думи за дюнер Мимас

Отдавна не бях посещавал Мимас. Със сигурност ще опитам отново след известно време, за да проверя дали има подобрение.