DONERSTAG
Нова локация: Вече Donerstag се намира в подлеза на НДК до клуб Mixtape 5. Точното местоположение и допълнителна информация може да видите в страницата на дюнера.
“Като Berghain, ама за дюнери” и “iPhone-ът на дюнерите”
В средата на миналата година, дюнер Donerstag отвори врати. HYPE-ът около него беше доста голям, тъй като собственикът е победител в предаването “Мастър шеф” – Ивайло Спасов. Който го е гледал, сигурно ще е по-запознат от мен.
Въпреки всичко, досега не бях успял да го опитам.
Днес се събудих с въпроса “Защо пък да не пробвам лачения дюнер на София точно днес?” След като си дадох положителен отговор, се запътих към него.
Психически бях се подготвил за чакане, тъй като бях дочул предварително това-онова.
Твърди се, че опашката обикновено е доста голяма и ако се случи шиша с месото да свърши преди да е дошъл твоят ред, нов шиш не се зарежда и трябва да задоволиш глада си с друго. Имайте предвид, че според други коментари, месото свършва около 14:00 – 14:30.
Пристигнах около 12:30 и имаше не голяма опашка – около 5-6 човека. Опашката се движеше със средно темпо и след около 30 минути вече дъвчех доволно.
Организацията в ресторанта (не е типичното дюнер заведение) ми хареса. Имаше каса, на която ме обслужиха вежливо, след което си подадох касовата бележка на Ивайло Спасов. Тук е момента да вметна, че дюнерът се прави от собственика, което доста ми допадна.
Има отделно помещение с маси и столове, където можеш да седнеш и да консумираш дюнера си. Хигиената изглежда на ниво.
Дюнерът на Donerstag
Ще се опитам да опиша и дюнерът, който ядох. Той беше в пиде (турска питка), вместо в арабска питка. От моя опит знам, че в по-голямата част на Европа това е предпочитаният вариант. Аз нямам нищо против него. Питката беше препечена, която я направи много хрупкава и вкусна.
Месото беше добре изпечено и овкусено. Пресните и пържените зеленчуци, заедно със сосовете и сиренето се смесват в една много приятна комбинация. Пържената тиквичка в дюнера, за мен беше черешката на тортата. Изключително много ми допадна. Прииска ми се да бяха сложили повече тиквички.
Нямаше пържени картофи. Не малко, не два-три дори, а изобщо! Това също е по мой вкус.
Поръчах го със сосове млечен и пикантен. Млечният беше много приятен, с хубави подправки. Нямаше чеснов вкус, вероятно и чесън. Пикантният, за моите възприятия не беше изобщо пикантен, но се вписваше добре в картинката.
Самият дюнер беше поръсен с подправки, което му придаде допълнителен “Мммм” ефект.
Финални думи за Donerstag
Предлагат само един “размер” дюнер, който като количество е достатъчен и успя да ме нахрани.
Имат и Фриц кола, което допълва немското дюнер преживяване.
Единственото, което не ми допадна, беше цената – 10 лева за среден към голям дюнер, ми се вижда малко много. Но става за хапване от време на време, когато ти се прияде нещо вкусно.
Като заключение – различен от широко разпространения стандарт за дюнер в България. Много вкусен, макар и леко надценен според мен.
Ще се върна да опитам варианта с Лаваш, тъй като днес поради някаква причина не разполагаха с Лаваш.
Дюнер в пиде (телешки) – 11 лв.
Ако блогът Ви е допаднал, може да харесате и страничката във Facebook, за да сте сигурни, че няма да пропуснето следващото дюнер приключение - Харесай тук! Вижте и дискусията в Reddit.
Mephisto
24 април 2025 г. от 11:08Тук ще трябва актуализация и опресняване на информацията – дюнерите вече са само в подлеза на бул. Черни връх и бул. България, до клуб Mixtape*5. Доколкото разбрах Ивайло е продал бранда и рецептата на нови хора и ще развива друга концепция на старото място. Пробвах от „новите“ дюнери на новото място и не бях очарован, честно казано. Особено пък като се вземе под внимание и цената.
Мишел, от съпротивата
30 януари 2024 г. от 19:07Радва ме коментара на Де Порко! Все още има мислещи и разбиращи хора в България! Въпреки всичко! Кефи ме, че има свободен блог и все още можем да си кажем мненията спокойно, без да се озъртаме кой слухти и, най-важното, в полза на всички, които обичаме хубавата храна.
Симеон
28 април 2023 г. от 20:44Със смесени чувства съм.
От една страна може би най-вкусното място за дюнери берлински стил(doenermann откакто отвориха са ми май вече по любими).
Хляба е препечен, което го прави много вкусен.Дюнера трябва да има сирене и лимон и да няма картофки – както го правят тук.
Сосовете ти препоръчам съсловия в комбинация с някой от другите да пробваш.
Минусите -първите 4 пъти, в които ходих все преди 15ч нямаше месо.
След това се е случвало няколко пъти да няма лаваш.
Главната съставка на хубавите дюнери в Берлин е , че са отворени по всяко време кажи речи.Тук работното време съвпада с моето, а събота рано свършва месото…
Цената – определено най-скъпия дюнер в софия.
admin
27 ноември 2022 г. от 16:19Страхотен коментар!
DÖNERSTAG oпределено предлагат продукт, който е малко по-различен от масовия дюнер. С това са интересни.
На мен ми допада дюнерът. Няма картофки по подразбиране, което е супер 😀
Дали имат какво да подобрят? Със сигурност. Надявам се да получават обратна връзка и да я вземат предвид.
Аз досега съм ял 3-4 пъти там. Причината е, че ми е трудно да се впиша в работното им време, а и чакането 20-30 минути отпред не ми е по вкуса.
Мишел, от съппротивата
2 декември 2022 г. от 04:30Ами, зависи как го гледаш. Според мен, ако си отворил дюнерджийница – правиш и продаваш дюнер. Ако ще правиш различни и интересни неща за хапване – наречи го бистро, рап-корнер, кулинарно ателие или каквито там им ражда главата на някои като си кръщават заведенията. Като идеш в баничарница очакваш да ядеш баничка, кифла … нещо такова. Не очакваш скара или суши да речем. Същото е и тук – отивам на дюнерджийница – очаквам дюнер, а не някакви авторски изгъзици с претенции за дюнер. Затова и написах в коментара си, че концепцията ми се струва сбъркана. Както и да е, по това може да се спори много.
По-важното е, че и изпълнението е много зле както се опитах да опиша по-горе. Само ще допълня, че по-късно, след като вече бях написал коментара, имах и киселини.
Мишел, от съппротивата
26 ноември 2022 г. от 15:10Преди малко опитах дюнера им в пиде. Поръчах го с всичко. Ще се опитам да синтезирам по точки:
1. Най-отгоре са наринати зеленчуците и щеш – не щеш ядеш сух хляб със зарзават. Определено не видях и не усетих пържени тиквички и лук;
2. Слоя с месото е най-долу и като стигнеш до него пък зеленчука е свършил и ядеш само хляб и месо;
3. Имаше прилично количество месо, но не усетих вкуса му. Беше полято с някакъв сос (или сосове, не успях да разбера) и вероятно сиренето, обявено в описанието. В резултат се беше получила някаква безвкусна и безлична маса. Само лютото беше точно като за моя вкус;
4. Тъй нареченото пиде няма нищо общо с истинското пиде, което на изток е прясно изпечено, с хрупкава коричка, меко и пухкаво. Тук получих някакъв позавехнал, твърд и претоплен (на скара може би) вид хляб с вкус на шперплат.
Като заключение – доста прехвален дюнер. Не съм ял в Германия, може би там това им харесва. То и бездруго немците не се славят като най-големите кулинари.
DÖNERSTAG ми се струва като опит за осребряване на телевизионна слава с доста неадекватна концепция. Може би за известно време ще буди интерес сред по-снобарските среди. Но аз не бих повторил.
Де Порко
27 януари 2024 г. от 22:50Описанието на Мишел от съпротивата е точно в десетката !
Да допълня:
Когато ходих в началото г-н Мастър Шеф се опитваше да създаде елитарност / scarcity като те кара да чакаш 40 мин на опашка и да се молиш да не си от тези, които ще си тръгнат гладни, защото било свършило месото и затваря в 15:00 следобяд. Как пък всеки път точно в 15:00 точно свършва бе д****!?
Това е неадекватност, липса на уважение към клиента и наглост с която се опитваш да вдигнеш цената на нещо, като му ограничиш количеството и се надяваш хората да се състезават заради хайпа…
Караш ги да плащат повече, а ти да работиш по~малко.
Като гледам със залеза на славата са паднали и цените…
Това място би харесало на хипстъри с мустачета и макбуци, които са свикнали да спят на палатка пред епъл стора, като пускат поредния революционен айфон, само дето няма къде да си включат нито айфоните нито макбуците там.
“Това не е дюнер а изгъзица с претенция за дюнер…”